Предлагам една рецепта за домашни питки с ръжен квас, които може да приготвите в къщи за семейството си и да сте спокойни за здравето.

Първо е необходимо да приготвите ръженият квас. В стъклен съд с капак (да не е метален) сипвате ръжено брашно и изворна вода в количества,  с които да постигнете консистенция, като на кексово тесто. Оставяте да престои, като през няколко часа, в продължение на 3-4 дни добавяте ново количество брашно и вода. Това се прави с цел да се възбужда ферментацията по дълго време до готовност. Щом започнат да се образуват шупли и да се виждат малки балончета, квасът е готов.

За приготвянето на хляба са необходими:

600 мл. изворна вода
200 мл. квас
1 супена лъжица сол
1 супена лъжица захар
2 супени лъжици зехтин
брашно: ръжено и бяло.

Меси се меко тесто, което се оставя да втаса първо на стайна температура 3 - 4 часа, след което още 12 -14 часа в хладилник.
Исмесва се отново, като се оформя като хляб и питки, по желание. Намазва се с рядка брашнена кашица и се поръсва със семена по избор: сусам, ким, мак и др.
Пече се отначало в загрята фурна до 250-300 градуса, а след това се намалява до 180. Оставя се да изстине върху скара, покрива се с папучна кърпа.

Нашите прадеди са казвали: “Хлябът е дар Божи”. Но със сигурност не са месили тестото си с термофилни дрожди. Този вид набухвател се е появил още преди войната. Учени, занимаващи се със изучаването на този въпрос са попаднали на документи от Хитлеристка Германия в Ленинската библиотека, където се споменава, че тези бактерии са се отглеждали върху човешки кости и ако Германия не успее да превземе Русия, тогава тя ще бъде унищожена от този вид мая. Както винаги става в секретните документи на учените, е било забранено да се публикува информация за оригиналния документ, както и те да бъдат фотокопирани. Още на другия ден документите са изчезнали, а информацията е била засекретена и класифицирана…

И така, ако термофилните дрожди са се появили наскоро, то с какво се е приготвял квасният хляб в дълбоката древност и преди това? Добре познатите селски закваски са се приготвяли от ръжено брашно, овес, ечемик и пщеница. И до наши дни се е съхранила традицията в много селца, изолирани от съвременното кулинарно влияние. Именно тези видове природни закваски обогатявали организма с органични киселини, витамини, минерални вещества, ферменти, пектинови вещества и биостимулатори.

Изпичането на хляба в народната кухня е бил своеобразен ритуал. Тайната рецепта на неговото приготвяне се е предавала от поколение на поколение. На практика всяко семейство е имало своя рецепта за хляба насъщни. Обикновено се е пекло хляб веднъж на седмица, за което са били използвани различни живи закваски: ръжена, овесена, ечемичена и т.н. Макар хляба да е бил по-груб, използването на пълнозърнести и неизбелвани брашна е способствало съхраняването на всички полезни вещества, съдържащи се в зърнените култури. А при изпичането му в традиционните руски пещи хляба е имал незабравим вкус и аромат. Такъв хляб не е мухлясвал с месеци и дори години.

Източник:
http://www.recipemagician.com/polezno/vsichko-za-hlebnata-maia/

 

Чудесна статия Ирка благодаря! Да но в сегашните времена тези стари начини са забравени и се ползва хлебна мая кажи нещо за вредата от хлебната мая.....Поздрави!